Решение по Наказателно дело 85/2012г.

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 05.07.2012 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря Й.И. и в присъствието на прокурора С. И. като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД 85 / 2012 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

Делото е образувано на 18.04.2012 г., като е разпределено на съдия-докладчик М. Вълков. На 30.05.2012 г. след обявяване на делото за решаване, съдията-докладчик М. Вълков се е отвел от разглеждане на делото. С разпореждания от 04.06.2012 г. и от 05.06.2012 г. от разглеждане на делото са се отвели последователно съдиите-докладчици Д. Павлова и Д. Дабкова. С протокол за избор на докладчик от 05.06.2012 г. съдия Й. Цанкова е определена за докладчик по делото.

С решение № 42 от 09.03.2012 г., постановено по АНД № 891 / 2011 г., Троянският районен съд, 5-ти състав, е отменил наказателно постановление № 11010569/29.08.2011 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, с което на М.С.К. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл. 32 от ЗАНН, във вр. с чл. 66, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, за нарушение на чл. 31, ал. 2 от НВМОП, като незаконосъобразно.

Недоволна от така постановеното решение е останала Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, която чрез юрк. М. Т. е подала касационна жалба против решението на ТРС. В жалбата се сочат като касационни основания доводи във връзка с противоречие с материалния закон-чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се сочи, че РС неправилно е приложил чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Касаторът намира, че институтът на абсолютната погасителна давност е неприложим в административно-наказателното производство. Счита, че препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН не се отнася за абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, че в ЗАНН се съдържа уредба на давностните срокове -чл. 82 от ЗАНН и не се налага препращане към разпоредбите от общата част на НК, като отделно се позовава на чл. 34 от ЗАНН, който според касатора съдържа специална уредба на давностните срокове в административно-наказателното производство, поради което са неприложими текстовете от общата част на НК. Сочи се съдебна практика на административни съдилища /Плевен, Видин, Добрич и Велико Търново/. В заключение се моли съда да отмени решението на районния съд и вместо него да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът не се представлява и не изразява становище.

Ответникът по касационната жалба М.К., се представлява от адв. Д. от ЛАК, която ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на РС, поради приложение на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно. Излагат се подробни аргументи, че е изтекъл абсолютният давностен срок за налагане на „глоба” по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН

Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С наказателно постановление № 11010569/29.08.2011 г. на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София, на М.С.К. ***, ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл. 32 от ЗАНН, във вр. с чл. 66, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, за нарушение на чл. 31, ал. 2 от НВМОП. Районният съд е изложил подробни мотиви за приложението на института на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, като е отчел, че административното нарушение и извършено на 15.08.2008 г., от която дата е започнала да тече давността за административно-наказателно преследване, като същата е изтекла на 15.08.2011 г., а самото наказателно постановление е издадено след тази дата на 29.08.2011 г. По тези съображения РС е отменил наказателното постановление.

Касационната инстанция споделя напълно мотивите на районния съд. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Обстоятелство, изключващо отговорността, е именно изтеклия давностен срок съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК. Правилни са изводите на РС, че извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по-неблагоприятно положение от извършителя на престъпление, което е с по-висока степен на обществена опасност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /в редакцията към момента на извършване на административното нарушение/, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, наказателното преследване се изключва за деяния, за които се предвижда наказание „глоба” с изтичане на три годишен абсолютен давностен срок. По делото няма спор, че деянието е извършено на 15.08.2008 г., поради което и абсолютният давностен срок е изтекъл на 15.08.2011 г. След 15.08.2011 г. административно-наказателното производство е недопустимо и издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено от съда, пред който делото е висящо, като правноирелевантно е дали административно-наказателното производство е започнало и приключило в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, респ. в сроковете на специалния ЗОП.

Следва да се отбележи, че доводите на касатора относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН са неотносими. На първо място същите срокове не се отнасят до института на абсолютната давност за административно-наказателно преследване, към която препраща изрично нормата на чл. 11 от ЗАНН, а касаят срокове за съставяне на АУАН и НП. В този смисъл без значение са и сроковете по чл. 66 от НВМОП и чл. 127, ал. 1 от ЗОП. Следва да се отбележи, че както чл. 34 от ЗАНН, така и чл. 66 от НВМОП и чл. 127 от ЗОП уреждат сроковете за съставяне на АУАН, и НП, които срокове се приемат за преклузивни.

Относно позоваването на касатора на практика на административни съдилища /Плевен, Видин, Добрич, Велико Търново/, същата практика не обвързва настоящия съд, а отделно всеки конкретен случай следва да се преценява от съответния съд съгласно доказателствата по делото. Следва да се отбележи, обаче, че на съда е известна константната практика на множество административни съдилища /Административен съд София-град, Административен съд София-област, вкл. и Административен съд Плевен/, която е именно в смисъл за приложение на института на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване от общата част на НК- чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /в редакцията към момента на извършване на административното нарушение/, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, към която препраща нормата на чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79 от НК. В този смисъл настоящия съд ще посочи само малка част от множество конкретни съдебни решения на сочените съдилища именно във връзка с отмяна на наказателни постановления поради изтекла абсолютна давност: Решение от 08.05.2009 г. по КНАД № 2015/2009 г., 4-ти касационен състав на АССГ, Решение № 1478 от 29.03.2011 г. по КНАД № 692/2011 г., 12-ти касационен състав на АССГ, Решение № 3075 от 11.10.2010 г., 4-ти касационен състав на АССГ, Решение № 150 от 16.03.2011 г. по КАНД № 8/2011 г. на Административен съд София-област, Решение № 284 от 07.05.2012 г. по КАНД № 141/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 213 от 02.04.2012 г. по КАНД № 137/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 290 от 09.05.2012 г. по КАНД № 201/2012 г. на Административен съд Плевен, Решение № 285 от 07.05.2012 г. по КАНД № 172/2012 г. на Административен съд Плевен и много други.

По отношение на довода на касатора, че ЗАНН съдържа уредба на давностните срокове- чл. 82 от ЗАНН, поради което и на това основание не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 79, чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, касационната инстанция намира, че същият е неоснователен. На първо място, видно е, че давностния срок по чл. 82 от ЗАНН се отнася до изпълнение на административното наказание. /Негов аналог е разпоредбата на чл. 82 от НК/. В правната теория давността за наказателно преследване и за изпълнение на наложеното наказание са два различни института, поради което и е недопустимо смесването им. Видно, че в ЗАНН, конкретно нормата на чл. 82 от ЗАНН, се отнася само до погасителна давност за изпълнение на влязло в сила административно наказание, като в ЗАНН липсва изрична разпоредба за погасителна давност за административно-наказателно преследване, поради което и на основание чл. 11 от ЗАНН, във вр. с чл. 79 от НК следва да намерят приложение нормите на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. В самата обща част на НК, в съответствие с правната теория, двата вида давностни срокове са уредени в различни разпоредби: чл. 80 от НК урежда института на погасителна давност за наказателно преследване, а чл. 82 от НК урежда института на погасителна давност за изпълнение на наложено наказание. Ето защо касационната инстанция намира, че касаторът незаконосъобразно смесва два различни давностни срока /два различни давностни института/, като се позовава на нормата на чл. 82 от ЗАНН.

Водим от горното съдът намира, че като е отменил наказателното постановление на основание изтекла абсолютна погасителна давност за административно-наказателно преследване районният съд е приложил правилно материалния закон.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.218, ал.2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на РС правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 09.03.2012 г., постановено по АНД № 891 / 2011 г. на Троянския районен съд, 5-ти състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: